Сгушена в скута ти,
смълчана и тъжна,
с очи на сърна
и душата на гълъб,
горяща от обич,
от болка разкъсвана,
без име, без бъдеще,
но от тебе обичана...
Потъвам в очите ти
навек омагьосана,
изпиват ме устните ти
като глътка жива вода,
чертаят ръцете ти
огнени дири
по моята жадна
за обич снага...
И зная, бездомна съм,
безпътна и грешна,
изгаряща в ада,
наречен любов,
но само с теб
дори през болка съм жива,
само с теб, моя безумна,
невъзможна любов...
© Надежда Всички права запазени