Безпътно
На земята наша, хората са много...
Различни са по цвят и красота.
Но всички ние, по едно на сто процента
си преличаме!?
Еднакво мечтаем си за любовта.
Но тази вечер... Пак самотен, седя
на своят си диван.
И мисли странни ме завличат,
отново в мрачният човешки океан.
Безкрили птици, шашми и печали...
Продадени без вяра съдбени!?
Съдби пречупени от мистика,
поквара и от завиждащи очи.
Каква нощ... Тъй неспокойна
даряваща на мисълта копнеж.
Вяра че утре всичко ще е чисто...
Но всъщтност, светът мечтае за любов.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Ангел Всички права запазени
