7.06.2008 г., 16:59

Безразличие

1.2K 0 1

Аз

се

обличам

в

безразличие,

което

е

по-страшно

от омразата

и

попадам

в

света

на

безцветието

и

монотонността...

И

теменужено

синя

пелерина

ме покрива-

моите

дълги нощи

на отчаяние

в

душата

ми

за тебе

все още...

И

се сливам

с

теменужено

черните

ми чувства-

моето

безцветно

огледало

на

мислите ми

за тебе...

Lina Vira Assa Amy

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Евелина Аврамова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...