8.12.2007 г., 20:14

Безразлична?

Поезия » Любовна

1.2K 0 2

Питаш ме защо съм безразлична?

Защо студена съм като снега?

Сърцето си заключих, а дали го исках?

Сам виждаш - останах без душа.

Загубих се. Вървях редом с тишината.

Крещях, да може ехото да ме намери.

В буря се беше превърнал живота ми,

до кога върховете сама ще катеря?

... И нека във съня ти да не идвам -

не се наказвай със коварна самота.

Боли. Боли. Боли ме много...

А сърцето ми, проклетото -

отказва да тупти...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

Коментари

Ledena_Kukla (Тя)

страхотно е !

2007-12-08T21:02:27+02:00
veesii70 (Веселка Стойнева)

Който изкачва върхове пада понякога.Ти си паднала и затова "сърцето отказва да тупти" и си се спънала в най-острата и болезнена скала на безразличието.Но не се отказвай,върхът е близо...Поздравления!

2007-12-08T20:23:13+02:00

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Поезия 5.1K 5.0

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Поезия 5.7K 5.0

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Поезия 9.9K 5.0

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Поезия 4.3K 5.0

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Поезия 4.4K 5.0

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Поезия 5.3K 5.0