11.01.2019 г., 15:30

Безразлична

907 4 3

 Не ме търси,когато си пиян,

 ти няма да ме срещнеш в някой бар.

 В тълпата от безлични мен ме няма...

 Жена ти,както казват, е кошмар.

 

Не се ослушвай в тихото за мене,

aз винаги пристигам с много шум!

И нямаш сила,разум или време,

да върнеш изхвърчалия куршум.

 

Ти ме простреля подло във гърдите,

докато спях ,сънувайки любов.

И тази рана не зараства с дните-

оставя белег-грозен и суров.

 

Не гледай във очите ми когато,

страхливци като теб поглеждат пода.

Не ме е срещнала със теб съдбата,

 уви, не ни е срещнал даже Бога...

 

С теб погледи преплетохме случайно.

Притеглени като магнити от хладилник...

но нищо грешно не е трайно!

Довиждане .Събуждам се...Будилник .

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Maria Slavkova Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Добре дошла, Мария! Дерзай!
  • Хареса ми...
  • Хубава поезия! Има потенциал всеки ред, а смисъла е интересен и даже малко е написано в шеговит тон. Добре дошла ! И успех!

Избор на редактора

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...