Безразлична
Не ме търси,когато си пиян,
ти няма да ме срещнеш в някой бар.
В тълпата от безлични мен ме няма...
Жена ти,както казват, е кошмар.
Не се ослушвай в тихото за мене,
aз винаги пристигам с много шум!
И нямаш сила,разум или време,
да върнеш изхвърчалия куршум.
Ти ме простреля подло във гърдите,
докато спях ,сънувайки любов.
И тази рана не зараства с дните-
оставя белег-грозен и суров.
Не гледай във очите ми когато,
страхливци като теб поглеждат пода.
Не ме е срещнала със теб съдбата,
уви, не ни е срещнал даже Бога...
С теб погледи преплетохме случайно.
Притеглени като магнити от хладилник...
но нищо грешно не е трайно!
Довиждане .Събуждам се...Будилник .
© Maria Slavkova All rights reserved.
Свързани произведения
Comments
-
Добре дошла, Мария! Дерзай!
-
Хареса ми...
-
Хубава поезия! Има потенциал всеки ред, а смисъла е интересен и даже малко е написано в шеговит тон. Добре дошла !
И успех!
Random works
© 2003-2024, Georgi Kolev. All rights reserved. The works are the property of their authors.
