Bonic (Богдан Николов)
24 268
18.07.2007 г., 8:48 ч.

Безритъмно 

  Поезия
607 0 6

не изплаках изобщо щом се родих
от първата глъдка кърма се задавих
при първите стъпки се спънах
след първа целувка с гадже повърнах

когато обичам аз плача,
когато мълча, на ум се смея
виждам само хора как страдат
понякога мечтая за смърт

купих си нови надежди
попаднах в цирк на илюзии
животни ръководят планетата
майки с деца са в затвори

отворих уста за да дишам дима от заводи
простих се само със себе си
работя гробар
вишната цъфна в блатото

мечтите летят в преизподнята
тъпани бият в църква
хиляда години желания
искам да дойде пак бурята

когато отворя очи не те виждам
при пълнолуние танцувам
и даже рисувам истински огън
дали ще мога да възкръсна

пиша стих по ноти
интересно ми е дали мисля за теб
когато си тук, мен ме няма
може би ще видя душата си

призори изгрява проблема
отново се чуват смеховете на гората
пъстри крила на снежни деца
листата на дървото се вкамениха

миналият ден пожелах си да мисля
какво е по-хубаво от съня
тази вечер съм ухаещ
май и ти ще ме докоснеш

винаги си мисля за дните
и понякога виждам часа
сега не е ли 17.07.2007 година
май е 17:07 часа

17:07 часа
17.07.2007 година

© Богдан Николов Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??