Безсилие
Да бъда твоя грешка е съдбата ми,
да плача нощем, денем ми е забранено.
И само в листа болката - изливам я...
тук единствено е позволено.
Минават дните, а във мен е все така.
Неделите са толкова болезнени...
Споменът възкръсва със тъга,
живее в мен, надвива... и безсилна съм.
И тази истина трябва да преглътна,
че сърцето ти принадлежи на НЕЯ.
Защо ме търсиш, нали било престъпно...
изпиваш всяка сила... за живеене.
Но тръгвай... щом така решил си!
Дори болката безсилна е... догаря.
Вземи ми всичко, даже и сълзите ми...
Остави ми само... малко вяра!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Ина Всички права запазени
