Да бъда твоя грешка е съдбата ми,
да плача нощем, денем ми е забранено.
И само в листа болката - изливам я...
тук единствено е позволено.
Минават дните, а във мен е все така.
Неделите са толкова болезнени...
Споменът възкръсва със тъга,
живее в мен, надвива... и безсилна съм.
И тази истина трябва да преглътна,
че сърцето ти принадлежи на НЕЯ.
Защо ме търсиш, нали било престъпно...
изпиваш всяка сила... за живеене. ...