7.08.2008 г., 6:32

Безсилие

1.2K 0 3

Нямам сили да заплача.

Нямам сили

за една сълза дори.

Изцеди ме времето -

нищичко не ми остави

и последната капка изцеди.

 

Изцедиха ме промените.

И клетвите, и изневерите,

тишината и празните очи.

Взеха ми силите всички дилеми,

всички проблеми,

всички служебни усмивки

в безкрайните работни дни.

 

Нямам сили да заплача.

Нямам сили - вдигам чашата

с безкрайно усилие.

Нямам сили да се боря повече...

И умирам в своето безслилие.

 

                                                     06.08.2008

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Гергана Цветкова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...