7.08.2008 г., 6:32

Безсилие

1.2K 0 3

Нямам сили да заплача.

Нямам сили

за една сълза дори.

Изцеди ме времето -

нищичко не ми остави

и последната капка изцеди.

 

Изцедиха ме промените.

И клетвите, и изневерите,

тишината и празните очи.

Взеха ми силите всички дилеми,

всички проблеми,

всички служебни усмивки

в безкрайните работни дни.

 

Нямам сили да заплача.

Нямам сили - вдигам чашата

с безкрайно усилие.

Нямам сили да се боря повече...

И умирам в своето безслилие.

 

                                                     06.08.2008

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Гергана Цветкова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...