Безсилна
Виждаш ли очите ми -
мъртви са и празни.
Отдавна в тях не е царил
онзи смях и радостите детски.
Не, не те виня, че страдам.
Не си виновен ти за тази празнота,
че сама на дъното пропадам,
че вярвам сляпо в любовта.
Не те кълна и ненавиждам
за думите ти остри и студени,
сама сърцето си открих
и се забиха в мен като висулки снежни.
Видя ме... истинска, безсилна
пред устните ти и разбра,
че любовта е тази, правеща ме силна,
ала и тази, дето всичко ми отнема на мига...
мъртви са и празни.
Отдавна в тях не е царил
онзи смях и радостите детски.
Не, не те виня, че страдам.
Не си виновен ти за тази празнота,
че сама на дъното пропадам,
че вярвам сляпо в любовта.
Не те кълна и ненавиждам
за думите ти остри и студени,
сама сърцето си открих
и се забиха в мен като висулки снежни.
Видя ме... истинска, безсилна
пред устните ти и разбра,
че любовта е тази, правеща ме силна,
ала и тази, дето всичко ми отнема на мига...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Теодора Драгиева Всички права запазени
