Jun 28, 2008, 1:45 PM
Безсилна
Виждаш ли очите ми -
мъртви са и празни.
Отдавна в тях не е царил
онзи смях и радостите детски.
Не, не те виня, че страдам.
Не си виновен ти за тази празнота,
че сама на дъното пропадам,
че вярвам сляпо в любовта.
Не те кълна и ненавиждам
за думите ти остри и студени,
сама сърцето си открих
и се забиха в мен като висулки снежни.
Видя ме... истинска, безсилна
пред устните ти и разбра,
че любовта е тази, правеща ме силна,
ала и тази, дето всичко ми отнема на мига...
мъртви са и празни.
Отдавна в тях не е царил
онзи смях и радостите детски.
Не, не те виня, че страдам.
Не си виновен ти за тази празнота,
че сама на дъното пропадам,
че вярвам сляпо в любовта.
Не те кълна и ненавиждам
за думите ти остри и студени,
сама сърцето си открих
и се забиха в мен като висулки снежни.
Видя ме... истинска, безсилна
пред устните ти и разбра,
че любовта е тази, правеща ме силна,
ала и тази, дето всичко ми отнема на мига...
© Теодора Драгиева All rights reserved.
Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
-
Много силен стих, написан от много силен човек.
-
че любовта е тази, правеща ме силна,
ала и тази, дето всичко ми отнема на мига...Много тъжно,но абсолютно вярно! -
Поздравления!!!
-
Тъжно, тъжно...хайде, време е да продължиш напред
-
Любовта ти отне достатъчно. Време е ти да вземеш нещо от нея...
-
Тъжно, но красиво... Харесах!
Поздрав
Random works
© 2003-2024, Georgi Kolev. All rights reserved. The works are the property of their authors.
и давай напред...силна си...прекрасна си...
с обич, Теди.