Kaloian_noKing (Калоян Борисов)
26 45
26.10.2008 г., 0:40 ч.

Безследно изчезнал в теб 

  Поезия » Любовна
792 0 2

 Пътища стоманени вървя (като затвори).

Раздирам се (кървя).

  Назад е зной

(и сънища). Думи изречени

сълзите гасят в дъжд на обречени...

 

...  (аз бях само твой)

 

Вървя напред... пиян...

 Немощни нозе по лед, отново сам

 и изхабен до ноти.

(пътят на страха).

Мъгла и решетки (от релси в тунели)

 и стени от суета...

Късам дрехите бели и маската от други животи.

 

В ръката отляво (където имах сърце),  нося бутилка,

С анестетик (забрана за спомени)

 за време, в което...

бях влюбен, бях жив  (по ирония), 

 бе моя, бе лято...

 А в дясната (стон на агония)  държа твоя снимка.

 

Вървя (вече едва)...

бягам ли, или отново те следвам?

Зная - в края на пътя, осеян със сбогом,

ще спра!

(За последно)

Ще счупя онази бутилка

и преди да умра...

Загледан в твоя лик, ще изчезна безследно...

 

 

 

© Калоян Борисов Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??