Безследно изчезнал в теб
Пътища стоманени вървя (като затвори).
Раздирам се (кървя).
Назад е зной
(и сънища). Думи изречени
сълзите гасят в дъжд на обречени...
... (аз бях само твой)
Вървя напред... пиян...
Немощни нозе по лед, отново сам
и изхабен до ноти.
(пътят на страха).
Мъгла и решетки (от релси в тунели)
и стени от суета...
Късам дрехите бели и маската от други животи.
В ръката отляво (където имах сърце), нося бутилка,
С анестетик (забрана за спомени)
за време, в което...
бях влюбен, бях жив (по ирония),
бе моя, бе лято...
А в дясната (стон на агония) държа твоя снимка.
Вървя (вече едва)...
бягам ли, или отново те следвам?
Зная - в края на пътя, осеян със сбогом,
ще спра!
(За последно)
Ще счупя онази бутилка
и преди да умра...
Загледан в твоя лик, ще изчезна безследно...
© Калоян Борисов All rights reserved.
