Безсмислено
Не ме питай на колко съм. Много са
(само сто те живях във измислица).
Векове ни деляха на полюси.
С часове те събирах. Безсмислено.
Не ме питай за мъката- липсва ми.
Окръглена се сви, като кодов знак.
Търколи се в очите ми липови.
С две пустини плати да я върна пак.
Не, не питай. На много съм - стара съм.
Мислите ми са паяци - теб плетат.
Дни и нощи поръчвах едничък сън.
Бе отдавна. И беше единствен път.
Но не питай! Търси ме във липов знак!
Само пясък ще струвам. И смисъла.
Намери ме в следи върху въглен праг.
В бездиханност секундна и писъчна.
Завърни ме! Не питай как оцелях
във безкодова вечност двуполюсна.
Все едно е без тебе дали живях.
Не ме питай от колко спя. Много са...
28.10.2008 г.
Дарина Дечева
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Дарина Дечева Всички права запазени
