Безсмислено
Не ме питай на колко съм. Много са
(само сто те живях във измислица).
Векове ни деляха на полюси.
С часове те събирах. Безсмислено.
Не ме питай за мъката- липсва ми.
Окръглена се сви, като кодов знак.
Търколи се в очите ми липови.
С две пустини плати да я върна пак.
Не, не питай. На много съм - стара съм.
Мислите ми са паяци - теб плетат.
Дни и нощи поръчвах едничък сън.
Бе отдавна. И беше единствен път.
Но не питай! Търси ме във липов знак!
Само пясък ще струвам. И смисъла.
Намери ме в следи върху въглен праг.
В бездиханност секундна и писъчна.
Завърни ме! Не питай как оцелях
във безкодова вечност двуполюсна.
Все едно е без тебе дали живях.
Не ме питай от колко спя. Много са...
28.10.2008 г.
Дарина Дечева
© Дарина Дечева All rights reserved.
