Безсмислено време
През рамо се сбогувахме (и от това болеше!).
Не помнехме подробности и щури лудории.
А времето със мрежата си спомени ловеше
и другиму раздаваше сърдечни дреболии.
Раздаваше и погледи, и трепети на смени
(сърца не се налагаше, а имаше ги много!).
Ранени, изоставени, разбити и студени -
такива ги описваше и ги следеше строго!
Не биваше от техните парчета да раздава -
и затова ги пазеше. Ревниво и безкрайно.
Подаваше на всекиму, каквото заслужава,
но бъркаше понякога. Невинно и случайно.
Объркваше романите със жлъчните памфлети
(навярно му се струваше, че трябва ни забава).
Набързо се порадвахме на пъстрите конфети.
Хвърчило нарисувано нелитнало остава.
Оставаше в хартиени парченца любовта ни,
намачканото щастие в забравено хвърчило.
Несбъднати подробности, безцветна - участта ни.
И времето безсмислено, сърцето претопило...
11.08.2007 г.
Дарина Дечева
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Дарина Дечева Всички права запазени
