19.07.2012 г., 10:52 ч.

Безсмъртие 

  Поезия » Друга
487 0 8

БЕЗСМЪРТИЕ

 

Тъжно пред себе си гледам аз и немея.

Земята е разтворила огнена паст.

Но аз знам: чрез стиховете си ще живея,

чрез тях над мен смъртта не ще има власт.

 

И дори когато мене вече ме няма

и дори когато вече съм станала прах,

всеки стих ще звъни като камбана

и всеки миг ще съм и ще бъда със тях.

 

Съвестта ви заспала неспирно ще будя -

обич между вас да гори, да пламти.

Затова се старая, усърдно се трудя.

Как искам да се сбъднат мойте мечти!

 

Добре си знам - чак безсмъртна аз не ще бъда.

Колко ли ще видят моите стихове.

Но макар и скромно, името ми да пребъде,

стига да ме помнят внуци, синове.

© Анка Келешева Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • На Яна благодаря! Сърдечен поздрав от мен.
  • Ще Ви помнят!!! Пишете прекрасно!
  • Дано! Все някой може и да си спомни- нали черно на бяло ме има в сайта.
    Сърдечно ти благодаря, Юлия!
  • ще те помнят!
  • Ех, така ме развълнува, мила Минке! Благодаря ти и за милите думи и за обещанието, че ще ме помниш.
  • Прекрасно пишеш мила Ани!
    Ако имах такава баба, бих се гордеела с нея!
    Бъди жива и здрава още много години!
    Адмираций!
    Аз ще те помня!
  • Уверявам ви, че нямам намерение скоро да се разделям с този свят. Желанието ми е, все пак да има някой да си спомня зя мен и с какво друго?
    ноне със скромните ми стихове.Вдъхновява ме това, че не само моите синове и внуци, а и други ще ме помнят.
    Благодаря на Яна и на Петър.
  • Много ми напомня на предсмъртно послание... Извинявай! Просто тази мисъл ми текна на първо четене. Иначе ми хареса!
Предложения
: ??:??