Безсмъртие
БЕЗСМЪРТИЕ
Тъжно пред себе си гледам аз и немея.
Земята е разтворила огнена паст.
Но аз знам: чрез стиховете си ще живея,
чрез тях над мен смъртта не ще има власт.
И дори когато мене вече ме няма
и дори когато вече съм станала прах,
всеки стих ще звъни като камбана
и всеки миг ще съм и ще бъда със тях.
Съвестта ви заспала неспирно ще будя -
обич между вас да гори, да пламти.
Затова се старая, усърдно се трудя.
Как искам да се сбъднат мойте мечти!
Добре си знам - чак безсмъртна аз не ще бъда.
Колко ли ще видят моите стихове.
Но макар и скромно, името ми да пребъде,
стига да ме помнят внуци, синове.
© Анка Келешева All rights reserved.
