зизика (Зорница Цветкова)
15 1
18.01.2004 г., 22:13 ч.

Безсмъртна 

  Поезия
2144 0 1

Безсмъртна

Душата ми е скитница на кея

избягала от своята съдба ...

Измъчено се вкопчвала в нея

ръката на печалната мечта.

Погубена политнала в небето-

разкаяна лежала на брега.

Сърцето ми удавно в морето

разкъсано умряло от врага.

Разбива се една вълна в кея,

заливаща ме с пясък разпилян.

Не виждаш ли къде сега се рея?

Сърцето ми е мъртъв океан!

Не чуваш ли как тихичко си пея?

Щурчетата са моя шепот там.

Усещаш ли как с вятъра се вея?

В косите ти съм оня полъх ням.

© Зорница Цветкова Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Не, наистина се опитай да напишеш едно стихотворение на един дъх - така както ти идва. Личи си, че това е мъчено, сякаш насила си го извадила от себе си, за да го напишеш на белия лист. Не търси римата на всяка цена, много често се получават хубави стихотворения дори без много римуване

    Ще вляза тихо, кротко ще приседна
    ще вперя поглед в мрака да те видя
    и когато се наситя да те гледам
    ще те целуна и ще си отида

    Ето например това, цитирам го за втори път като аргумент. Да виждаш рими като: там - ням, пея - вея - рея - кея? И те стават, но за нещо като: там ням хулиган // мята се като пиян // стига мига на парцали // стига викал "мали, мали". (това е стихотворение на 8 годишният ми племеник)
Предложения
: ??:??