зизика (Зорница Цветкова) зизика (Зорница Цветкова)
15
Jan 18, 2004, 10:13 PM

Безсмъртна

  Poetry
2.6K 0 1

Безсмъртна

Душата ми е скитница на кея

избягала от своята съдба ...

Измъчено се вкопчвала в нея

ръката на печалната мечта.

Погубена политнала в небето-

разкаяна лежала на брега.

Сърцето ми удавно в морето

разкъсано умряло от врага.

Разбива се една вълна в кея,

заливаща ме с пясък разпилян.

Не виждаш ли къде сега се рея?

Сърцето ми е мъртъв океан!

Не чуваш ли как тихичко си пея?

Щурчетата са моя шепот там.

Усещаш ли как с вятъра се вея?

В косите ти съм оня полъх ням.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Зорница Цветкова All rights reserved.

Please rate anonymously and conscientiously.

Comments

  • suffer_angelus (Иван Атанасов)
    suffer_angelus (Иван Атанасов)
    Не, наистина се опитай да напишеш едно стихотворение на един дъх - така както ти идва. Личи си, че това е мъчено, сякаш насила си го извадила от себе си, за да го напишеш на белия лист. Не търси римата на всяка цена, много често се получават хубави стихотворения дори без много римуване

    Ще вляза тихо, кротко ще приседна
    ще вперя поглед в мрака да те видя
    и когато се наситя да те гледам
    ще те целуна и ще си отида

    Ето например това, цитирам го за втори път като аргумент. Да виждаш рими като: там - ням, пея - вея - рея - кея? И те стават, но за нещо като: там ням хулиган // мята се като пиян // стига мига на парцали // стига викал "мали, мали". (това е стихотворение на 8 годишният ми племеник)

Editor's choice

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Poetry 4.2K 5.0

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Poetry 9.9K 5.0

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Poetry 4.9K 5.0

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Poetry 4.1K 5.0

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Poetry 4.6K 5.0

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Poetry 5.7K 5.0