Безсмъртна
Безсмъртна
Душата ми е скитница на кея
избягала от своята съдба ...
Измъчено се вкопчвала в нея
ръката на печалната мечта.
Погубена политнала в небето-
разкаяна лежала на брега.
Сърцето ми удавно в морето
разкъсано умряло от врага.
Разбива се една вълна в кея,
заливаща ме с пясък разпилян.
Не виждаш ли къде сега се рея?
Сърцето ми е мъртъв океан!
Не чуваш ли как тихичко си пея?
Щурчетата са моя шепот там.
Усещаш ли как с вятъра се вея?
В косите ти съм оня полъх ням.
© Зорница Цветкова All rights reserved.
