1.08.2021 г., 23:46  

Безсъница

788 0 0

В очакване на мрак студен

аз тлея, мъча се, ридая.

Ще залезе моят ден -

страшен е на тялото края!

 

На никой не му дреме

за моите мъки и проблеми -

как ме терзае тежко бреме,

как това зло не мога да приема!

 

Изповедта ми чуйте вие -

да живееш е да страдаш,

вместо в живота спокойствие -

мъчиш се, накрая - падаш!

 

Отмина хубавият ден на лъжата,

жестока е съдбата на човека,

на Земята побеждава злината,

споделих туй, та да ми олекне!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Георги Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...