Aug 1, 2021, 11:46 PM

Безсъница 

  Poetry » Phylosophy
486 0 0

В очакване на мрак студен

аз тлея, мъча се, ридая.

Ще залезе моят ден -

страшен е на тялото края!

 

На никой не му дреме

за моите мъки и проблеми -

как ме терзае тежко бреме,

как това зло не мога да приема!

 

Изповедта ми чуйте вие -

да живееш е да страдаш,

вместо в живота спокойствие -

мъчиш се, накрая - падаш!

 

Отмина хубавият ден на лъжата,

жестока е съдбата на човека,

на земята побеждава злината,

споделих туй, та да ми олекне!

© Георги All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??