27.05.2007 г., 10:33 ч.

Безсъници 

  Поезия
581 0 8
 


 

Безсъници

Аз пия от росата натъжена,

защото мисълта ми няма брод.

Заспива пак луната уморена

за този не, за друг живот.

А слънцето в каляска бяла

прокарва своите дири  по небето,

дано от утре пак съм цяла,

дано се съхрани в мен детето.

© Мери Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??