Безсъници
Безсъници
Аз пия от росата натъжена,
защото мисълта ми няма брод.
Заспива пак луната уморена
за този не, за друг живот.
А слънцето в каляска бяла
прокарва своите дири по небето,
дано от утре пак съм цяла,
дано се съхрани в мен детето.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Мери Все права защищены
