Безсъници...

Не спя                          

И ти не спиш 

Навярно...

Но ето ме, решена

Да те потърся

Като просяка

Молещ милостиня

Протегнала ръка

Да намирам себе си

Отново и отново

В онези твои, споделени мисли

Задушили самотата

И трънливите ми житейски страхове...

Щом не спиш

Започвам да ти пиша

На платна

Изтъкани с много нишки редове -

Цялата флотилия

Затворена в бутилка

Със залеза ти я изпращам

Всичките ѝ думи

Натоварени на кораби

Разлюляли посоките на стъкленото ми море...

И в този ни живот ни има

Заклета в изгрева, уверена

От молитвеното бдение

В тълпата да успея да те намеря

И след още две и нещо хиляди години

Ще потвърдя, като Исус към Магдалина:

 - Обичам те сега, повече от вчера!

 С любовта, дори от времето останала непроменена

 Акостирала в пристанища по телата на личните ни брегове...

Не спиш, нали?

Тогава:

И аз без теб не ще заспя...