Знаеш, че не мога да спя,
дори да легна, когато съм тъжна
и че мойта среднощна тъга
е така безсмислена и ненужна.
 

Знаеш, че съм лесно ранима.
Като цяло трудно е с мене,
понякога съм дори нетърпима
и не минава със времето.
 

Знаеш, че не мога така -
да подмина, да не мисля излишно.
Да не бягам, да остана сега.
Не, не питай къде съм отишла.
 

Знаеш го ти, знам го и аз.
Но съм просто такава.
Съвкупност от въздишки и страст,
от мен ураган се задава.
 

Зная,лека че ще е нощта
без прословутото ми безсъние,
ала не спирам да редя слова.
И се питам - утрото вече вън ли е?