Ramadan1995 (Раммадан Л.К.)
248 394
15.01.2019 г., 18:47 ч.  

Безсъние 

  Поезия » Философска
494 1 4

БЕЗСЪНИЕ

 

В такива нощи пълнолунни,

кога не идва сън жадуван,

в душата трепват тънки струни

и аз въртя се и тъгувам.

 

Тъгувам за другари верни –

забравени в безцелен бяг.

Тъгувам за моменти скверни,

трептящи в черепния мрак.

 

Тъгувам по лъжи-химери

и по несбъднати  мечти,

и че душата не намери

небесно-светли красоти.

 

Тъгувам за света, живота

и хорските злочестини;

за мен самия – идиота,

роден във непонятни дни.

 

Тъгувам и за две очи –

по детски чисти и невинни,

проблеснали като лъчи

в далечните ми дни пустинни.

 

Тъгувам, страдам тъй жестоко

и все не идва сън жадуван,

и нейде в себе си дълбоко

безмълвни стихове зачувам.

© Раммадан Л.К. Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??