Безсъние
БЕЗСЪНИЕ
В такива нощи пълнолунни,
кога не идва сън жадуван,
в душата трепват тънки струни
и аз въртя се и тъгувам.
Тъгувам за другари верни –
забравени в безцелен бяг.
Тъгувам за моменти скверни,
трептящи в черепния мрак.
Тъгувам по лъжи-химери
и по несбъднати мечти,
и че душата не намери
небесно-светли красоти.
Тъгувам за света, живота
и хорските злочестини;
за мен самия – идиота,
роден във непонятни дни.
Тъгувам и за две очи –
по детски чисти и невинни,
проблеснали като лъчи
в далечните ми дни пустинни.
Тъгувам, страдам тъй жестоко
и все не идва сън жадуван,
и нейде в себе си дълбоко
безмълвни стихове зачувам.
© Раммадан Л.К. All rights reserved.
