2.02.2019 г., 11:51

Безсъние в часовници

545 2 6

Часовници -

                  Виновници.

Осъднени на час и път.

Без времето самотници,

изгнанници и конници

препускат към денят.

Часовници -

                 Разбойници.

Минути благородници

пленени надзирават.

Невинните затворници

виновно време стават.

Часовници - 

                Будилници.

Стрелките са забързани,

в секунди си прощават.

Тиктакайки завързани

прозявките раздават.

Часовници -

                 Немирници.

Закуска от трохичките

на вечерните зелници.

Напудрени са сенките

на недоспали делници.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Красимира Чакърова Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Благодаря за логическата каламбура Спиро Благодаря! ... на всички, които отделиха няколко секунди да спрат и тук.
  • Развесели ме тази закачка с часовниците Остроумно!
  • Ех, Спиридоне! Времето далеч не е само пари, но добра логика!
    Има торби и торбички! И торбалан! 😉
  • Часовници - това са метрономите на времето.
    А времето какво е - времето е пари, казали са го островитяните капиталисти - брекзит егости. Да, ама от друга гледна точка - времето е в нас и ние сме във времето. Това пък го е казал Великият Васил Иванов Кунчев. Следователно, базирайки се на горните твърдения излиза, че щом времето е пари, то парите са в нас и ние сме в парите. Демек пълни сме с пари (досущ като чували), обаче същевременно плуваме в пари. Това може да се онагледи като пример сутрин в трамвая - тогава се наблюдава плътно скупчване на неопределено голям брой хора в ограничено пространство, демек чували пълни с пари, натъпкани един до друг и навсякъде е пълно с пари... в чували.
    Е тогава какво излиза като краен извод? Е, как какво - излиза, че часовниците не са нищо повече от едни банкнотоброячни машини, а ние хората сме просто едни... е не се ли досещате! Така е, като не внимавате! Чували, разбира се! Торби, ако щете. Ние сме едни обикновени торби...
  • Тик так, тик так, навсякъде сме!

Избор на редактора

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...