Безсънна нощ
Навсякъде е тъмно. Нощ е.
Спят птиците в сънни гнезда.
Градът сънен тъмнее все още,
под блясъка тих на звезда.
Отначало самотни и бледи,
после все повече лампи горят.
И отвсякъде вече ме гледа
с очи ранобудни градът.
И ето, съседът закусва накрак,
и поглежда часовника стар.
С пълна уста, този весел добряк,
ме приветства с усмивка и чар.
А аз уморена светлината угасям
и си лягам в леглото студено.
Слушам часовник на моята маса
и хора как тропат край мене!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Миночка Митева Всички права запазени
