10.10.2017 г., 20:39

Безсърдечно

1.8K 5 7

Сърце ли нямаш? Всичко е наред.

Разбирам те защо си го изтръгнал.

Когато дълго викаш без ответ,

е все едно защо и как си тръгнал.

 

И не че има връщане назад,

но пътят ти напред е по-различен

отколкото в предишния ти свят –

по-малко пряк и много по-скептичен.

 

Сърце ли нямаш? Няма да те съдя.

Прекрасно знам, че някога си имал;

че в даден миг от теб си го пропъдил

и дупката след него си проклинал.

 

След ен на брой борби човек се учи

болката в зародиш да познава

и в битка с нея той за да сполучи,

най-главния ѝ стълб изкоренява.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Петя Косева Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • С Албенка. Прекрасен стих, Петя! Поздравления!
  • Хубаво.
  • Помиряването често е свързано с изстрадана болка. Хареса ми, Петя!
  • Много хубав, психологически верен стих! Описва само началото на помъдряването... Следващото, по-високо стъпало е, когато си върне сърцето на мястото му, но вече научено да обича истински, без да очаква и да изисква нещо в замяна... И тогава няма как да бъде наранено! Поздрави, Петя!
  • Чудесно!

Избор на редактора

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...