10.10.2017 г., 20:39 ч.

Безсърдечно 

  Поезия » Философска
1149 5 7

Сърце ли нямаш? Всичко е наред.

Разбирам те защо си го изтръгнал.

Когато дълго викаш без ответ,

е все едно защо и как си тръгнал.

 

И не че има връщане назад,

но пътят ти напред е по-различен

отколкото в предишния ти свят –

по-малко пряк и много по-скептичен.

 

Сърце ли нямаш? Няма да те съдя.

Прекрасно знам, че някога си имал;

че в даден миг от теб си го пропъдил

и дупката след него си проклинал.

 

След ен на брой борби човек се учи

болката в зародиш да познава

и в битка с нея той за да сполучи,

най-главния ѝ стълб изкоренява.

© Петя Косева Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • С Албенка. Прекрасен стих, Петя! Поздравления!
  • Хубаво.
  • Помиряването често е свързано с изстрадана болка. Хареса ми, Петя!
  • Много хубав, психологически верен стих! Описва само началото на помъдряването... Следващото, по-високо стъпало е, когато си върне сърцето на мястото му, но вече научено да обича истински, без да очаква и да изисква нещо в замяна... И тогава няма как да бъде наранено! Поздрави, Петя!
  • Чудесно!
  • Много вярно и интинско стихотворение!
  • Добре казано!
Предложения
: ??:??