22.02.2019 г., 9:32

Безумие

1.5K 2 1

Георги Иванов

19 часа · 

Безумие

Нахлу в живота ми като стихия
и всичко в кратък миг изпепели!
Ти бе красива, истинска фурия
която всичко мое разруши!

Целувките ти пареха, горяха,
отново полудявах от страстта
която спомените не успяха
да заличат потънала в прахта!

Вулкан от огън, топлина и лава,
убиец на сърца и на души!
Приятел, който себе си раздава
и враг, даряващ болка и сълзи!

В нощите си силно те желая,
в дните си проклинам твоя лик!
Образът ти в мене е изваян
и за теб напомня всеки миг!

Въздухът от който аз живея,
дишам, и обичам, и горя!
Демон зъл, вълшебница и фея
всичко ти във мене го събра!

Искам те! Безумно те обичам!
Искам те каквато и да си!
Искам те! Във вярност ти се вричам!
Искам те макар, че ме боли!

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Георги Иванов Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • "Безумие" - аналог на жената в мъжката същност ли е? Просто въпрос... Много ми хареса стихотворението Ви!
    "Приятел, който себе си раздава
    и враг, даряващ болка и сълзи!"
    Благодаря!

Избор на редактора

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...