Безумие
О, лятна нощ! Далеч от суетата
на тайна среща съм поканен аз.
Писмото Ви получих и душата
ведно с гръдта изригнаха в екстаз.
Блестят звезди безброй, мълчи луната.
Сред парка - лабиринт в най - топъл час
нетърпеливо само търся Вас
и леко стъпвам в мрака по тревата.
Къде сте, мила? Тука или там?
Напира в мен сега любовен глад.
Усещам в миг парфюма Ви, мадам -
така любим и толкова познат.
И води ме вълшебен аромат,
и ето Ви, Прекрасна! Лумва плам
и времето гори, и този свят
променя се лудешки, и без срам.
Безумие... избяга мисълта...
В прегръдка гола пак Амур зовем.
Засипват ни стрели на любовта -
целуване - не можем, как да спрем?
Телата ни са в транс, в една мечта
и сладък грях е в нас ( ах, щем - не щем ) -
и в огъня немирен на страстта
изричат устни с вопъл тих: Je T'aime...*
_________________________________
* - Je T'aime ( от френски ) Обичам те
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Асенчо Грудев Всички права запазени
