Безумие
Протягате ръце...
Усмивки, скрили болката горчива,
изпращате - като стрели - един на друг.
И всеки в погледа на другия открива
неясен присмех...
Като удар с чук
се врязва той в мъжкото ви "его".
Очи в очи. Ти гледаш в мен, аз - в него.
Прехвърчат между тримата искри,
които всеки бърза да гаси
от своята душа, за да не пламне...
Но, огъня гори... готов е да ни грабне,
в обятията си нагорещени от страстта.
Потъваме и тримата в пещта!
А болката отвътре ни изгаря,
излива се като киселина и сяра -
превръща в пепел нашите души
и ни гори, гори, гори...
Крещи в мен уплашен глас да бягам.
Но, слаба съм!
Ръце към теб протягам,
но мислено прегръщам друго тяло.
Целувам те! Но, чуството преляло
е от мисълтта за други две очи.
БЕЗУМИЕ!
Но, кой ще ме спаси?!
Кой ще скрепи една душа от две?
Безумието кой ще спре?
Кажете кой ще спре...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Магдалена Василева Всички права запазени
