Безумие
Протягате ръце...
Усмивки, скрили болката горчива,
изпращате - като стрели - един на друг.
И всеки в погледа на другия открива
неясен присмех...
Като удар с чук
се врязва той в мъжкото ви "его".
Очи в очи. Ти гледаш в мен, аз - в него.
Прехвърчат между тримата искри,
които всеки бърза да гаси
от своята душа, за да не пламне...
Но, огъня гори... готов е да ни грабне,
в обятията си нагорещени от страстта.
Потъваме и тримата в пещта!
А болката отвътре ни изгаря,
излива се като киселина и сяра -
превръща в пепел нашите души
и ни гори, гори, гори...
Крещи в мен уплашен глас да бягам.
Но, слаба съм!
Ръце към теб протягам,
но мислено прегръщам друго тяло.
Целувам те! Но, чуството преляло
е от мисълтта за други две очи.
БЕЗУМИЕ!
Но, кой ще ме спаси?!
Кой ще скрепи една душа от две?
Безумието кой ще спре?
Кажете кой ще спре...
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Магдалена Василева Все права защищены
