megans (Магдалена Василева)
108 818
24 авг. 2006 г., 20:39

Безумие 

  Поэзия
577 0 3


Протягате ръце...

Усмивки, скрили болката горчива,
изпращате - като стрели - един на друг.
И всеки в погледа на другия открива
неясен присмех...
                          Като удар с чук
се врязва той в мъжкото ви "его".
Очи в очи. Ти гледаш в мен, аз - в него.
Прехвърчат между тримата искри,
които всеки бърза да гаси
от своята душа, за да не пламне...
Но, огъня гори... готов е да ни грабне,
в обятията си нагорещени от страстта.
Потъваме и тримата в пещта!
А болката отвътре ни изгаря,
излива се като киселина и сяра - 
превръща в пепел нашите души
и ни гори, гори, гори...

Крещи в мен уплашен глас да бягам.
Но, слаба съм!
                     Ръце към теб протягам,
но мислено прегръщам друго тяло.
Целувам те! Но, чуството преляло
е от мисълтта за други две очи.
БЕЗУМИЕ!
           Но, кой ще ме спаси?!
Кой ще скрепи една душа от две?
Безумието кой ще спре?
      Кажете кой ще спре...

© Магдалена Василева Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • Прекрасно..Браво..Ако някой не е разбрал-поезията понякога трябва да се чете между редовете,а не буквално...Много силно...БРАВО!!!Аплодисменти,Меги!!
  • Много е хубаво!!! Поздрави!!!
  • "...и ни гори, гори, гори..."

    Надолу, като че ли е втори стих.
    Хубаво е, Магдалена.
    Поздрави!
Предложения
: ??:??