27.04.2011 г., 15:25

Безумие... ела

798 0 2

БЕЗУМИЕ... ЕЛА


И днес в мечтите пак си ти,

в тез приказни щастливи дни.

И днес е както вчера и преди,

така ще бъде... запомни!

Как искам в празничните дни 

от мене дар да имаш,

но как да ти го дам - 

та ти си само блян!?!

Аз искам да ти пожелая:

"Бъди щастлив! Бъди и здрав!"

Но никога недей забравя

това, което стана между нас!

То беше истинско... красиво!

За мене беше приказка... Ела!

Как искам да си пожелая

до мене ти да си сега.

Ти, който в мислите си непрестанно,

и всеки ден, и всяка нощ!

Ти, който ме побъркваш безпощадно,

какво да правя с теб, не знам!

Аз зная, трябва да си тръгна,

но все към теб вървя... вървя!

И таз дилема ме измъчва

и няма как да я реша.

Ти казваш ми: "Не трябва!"

Аз казвам: "Искам те... Ела!"

И как да те забравя?

И как да не сгреша?

Как мога да ти кажа: "Ти върви!"

Щом в мен сърцето казва: "Остани!"

Как мога да ти кажа: "Забрави!" -

душата ми - това си ти.

Това си ти - мигът прекрасен!

Това си ти - мигът желан!

Едно безумие мечтано!

Едно безумие - СВЕТА!

Аз никога не ще забравя

това, което ти ми подари.

Безкрайно щастие за мен

и много болка всеки ден.

Една любов вълшебна,

с красиви чувства и мечти!

Едно безумие, в което

изгубих своите черти.

Не ме е страх да те обичам,

дори безсмислено да ти звучи.

Не ме е страх да те жадувам,

та само ти си в моите мечти.

Не искам нищо... малко само.

Какво съм аз за теб???

Заблуда? Грешката голяма?

А може би един копнеж???

Не казваш нищо и мълчиш.

Мълчи... разбирам всичко!

Дори когато думи не изричаш,

аз чувствам... ти обичаш!

И пред себе си да го отричаш...

Сърцето ти... то пак ще ме обича!

Ела... любов от мен вземи!

Ела... без капчица ме остави!

Ела да те прегърна,

една мечта в реалност да превърна.

Ела... Не бягай... Остани!

И моля те, за всичко ми прости.

За дързостта, която в мен струи,

за това, което ще те нарани...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Мариана Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Много силни чувства в стиха ти .Ти сама трябва да решиш дали има взаимност.Успех!
  • Много чувствено! Саможертвата не е пътя. Ако молиш за това, значи то не ти принадлежи. Не ти пожелавам да изживееш това. Не си го и пожелавай. В живота обикновено се случва така.Не проси обич!

Избор на редактора

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...