Безумие... ела

БЕЗУМИЕ... ЕЛА

И днес в мечтите пак си ти,

в тез приказни щастливи дни.

И днес е както вчера и преди,

така ще бъде... запомни!

Как искам в празничните дни 

от мене дар да имаш,

но как да ти го дам - 

та ти си само блян!?!

Аз искам да ти пожелая:

"Бъди щастлив! Бъди и здрав!"

Но никога недей забравя

това, което стана между нас!

То беше истинско... красиво!

За мене беше приказка... Ела!

Как искам да си пожелая

до мене ти да си сега.

Ти, който в мислите си непрестанно,

и всеки ден, и всяка нощ!

Ти, който ме побъркваш безпощадно,

какво да правя с теб, не знам!

Аз зная, трябва да си тръгна,

но все към теб вървя... вървя!

И таз дилема ме измъчва

и няма как да я реша.

Ти казваш ми: "Не трябва!"

Аз казвам: "Искам те... Ела!"

И как да те забравя?

И как да не сгреша?

Как мога да ти кажа: "Ти върви!"

Щом в мен сърцето казва: "Остани!"

Как мога да ти кажа: "Забрави!" -

душата ми - това си ти.

Това си ти - мигът прекрасен!

Това си ти - мигът желан!

Едно безумие мечтано!

Едно безумие - СВЕТА!

Аз никога не ще забравя

това, което ти ми подари.

Безкрайно щастие за мен

и много болка всеки ден.

Една любов вълшебна,

с красиви чувства и мечти!

Едно безумие, в което

изгубих своите черти.

Не ме е страх да те обичам,

дори безсмислено да ти звучи.

Не ме е страх да те жадувам,

та само ти си в моите мечти.

Не искам нищо... малко само.

Какво съм аз за теб???

Заблуда? Грешката голяма?

А може би един копнеж???

Не казваш нищо и мълчиш.

Мълчи... разбирам всичко!

Дори когато думи не изричаш,

аз чувствам... ти обичаш!

И пред себе си да го отричаш...

Сърцето ти... то пак ще ме обича!

Ела... любов от мен вземи!

Ела... без капчица ме остави!

Ела да те прегърна,

една мечта в реалност да превърна.

Ела... Не бягай... Остани!

И моля те, за всичко ми прости.

За дързостта, която в мен струи,

за това, което ще те нарани...