Безумие, наричано любов
981
0
0
Пак се влюбвам, господи,
а съм вече стар,
но не мога, бога, вярвай ми,
да устоя на тази хубост, чар.
Иска ми се пак, отново
да бъда мил, желан,
сърцето с обич е готово,
тялото със жар и плам.
И ако ти ни управляваш съдбините,
пресечи ù, слей ù пътя с моя,
дай ми сила в бъднините
да устоя на любовта във зноя.
Милостив бъди, не карай ме да прося,
искам в любовта да съм достоен,
та нали и твоето име нося,
за вяра и любов да съм пристоен.
http://www.vbox7.com/play:5150c80a84
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Динко Милев Всички права запазени
