14.06.2009 г., 19:03 ч.

Безумно мъчно тръгване 

  Поезия
846 0 12

Тръгвам си.

Мълчиш.

Един въпрос...

безумно мъчен,

без любов,

на устните,

трепти.

Отговор

не чакай.

Знаеш,

че ненужен е,

нали...

И няма

да боли.

А е боляло...

някога преди.

Сега е само

белег от червило,

с което ще съм спомен...

но не както преди.

Тръгвам си.

Тръгни и ти.

© Таня Кирилова Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??