Тръгвам си.
Мълчиш.
Един въпрос...
безумно мъчен,
без любов,
на устните,
трепти.
Отговор
не чакай.
Знаеш,
че ненужен е,
нали...
И няма
да боли.
А е боляло...
някога преди.
Сега е само
белег от червило,
с което ще съм спомен...
но не както преди.
Тръгвам си.
Тръгни и ти.
© Таня Кирилова Всички права запазени