Безутешно

Поезия » Философска

695 0 8

Безутешно минават си дните ми,
като безсмислени, тъпи поеми..

Натрошени на ситно мечтите ми
- уродливи кристали, ехидно засмени..

А надеждата пристан последен е,
неминуемо ням..

Неохотно подхилва се мракът
и сърдито обажда се вял..

И душите объркани, сложни..

чезнат в свят обеднял..

A сълзите са толкоз съдбовни
и пропяват горчиво, почернели от скръб -

дотегливи минорни акорди..

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

Коментари

nicciart.1 (Николай)

Толкова е СИЛНО, че нямам думи...

2016-04-19T22:54:07+03:00
EvaFilth (Eva Filth)

Много благодаря за коментарите!

2016-04-19T22:52:05+03:00
Galifray (Галифрей Михайлов)

Колко е странен светът? Именно безутешното творчество може да утешава. Струва си да се замислим за това... И на автора, и на читателя може да им стане по-леко... Заради творчеството! Прекрасно произведение.

2016-04-15T12:18:47+03:00
Gavrail45 (Гавраил Йосифов)

"Натрошени на ситно мечтите ми
-уродливи кристали,ехидни засмени"
Безусловна находка.Хареса ми.Поздрав от мен!

2016-04-14T18:24:09+03:00
stormwatch (Христо Ангелов)

Да, красиво и мрачно е! И напълно заслужаващо 5-те звезди, а не гнусни единици. А се сещам и за още нещо, едно лекарство, което поне малко би могло да подейства като утешение- един маааалък „нимфетамин” … Досега не съм качвал музика тук- дано няма проблеми с линка.
https://youtu.be/6dW6aNAZGTM

2016-04-14T17:53:38+03:00