18.01.2008 г., 14:17

Безвремие

1K 0 6

  БЕЗВРЕМИЕ

 

Хладна утрин,

       стон,

счупена кристална ваза,

парченцата на пода разпилени,

така сме вече променени.

            

Заключена врата и празна стая,

потънали са в прах душите,

плуват в сълзи очите.

 

С безвремие и обич да бих могла парченцата кристални, аз да събера!?

 

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Гергана Гетова Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Прелест!!!
    Прекрасен стих като за начало!!
  • Хубаво пишеш, добре дошла.
    с обич,Гери.
  • С чудесен стих идваш Гери!
    ДОБРЕ ДОШЛА!
  • ще ги събереш,но ще можеш ли да ги залепиш!?
    тъжен,но хубав стих!
  • Страхотна символика ако не бъркам ,любовта е кристалната ваза,заключената врата е пътя към душите ви,а празната стая обтегнатите отношения .
    Звучи много красиво,но и същевременно тъжно,защото нещо ,което се е счупило никога не може да се събере,дори да притежаваш цялото време на света и да си въоражен с адски много любов .
    Поздрави за стиха ,много и хареса,искрен е ,с адски малко думи си казала страшно много неща
    Много успехи ти желая мила

Избор на редактора

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...