emo2 (Емил Стоянов)
236 750
20.02.2015 г., 22:52 ч.  

Безвремие 

  Поезия » Друга
509 0 4

 

                БЕЗВРЕМИЕ

 

Със пръстите докосвам циферблата
на часовник без стрелки
във календара няма дати...
Избягали са всички дни.

 

Дори на тези във червено,
цикълът им е свършил
и няма празници... и лято
Изчезнали са яко дим!

 

А гробищата ми приличат
на прясно разорана нива,
и хора - не! - а кръстовете тичат
далече горе по баира.

 

Изстрадали лица се женят,
родилки раждат живи-мъртви,
воали черни се ветреят,
над църквата умира щъркел!

 

А попа бръсне си брадата,
заплюва просяка в лицето,
евреина от кръста плаче,
клисарят слага си въжето!

 

Люлее се със сила страшна
една девойка на пилона.
Облечена със сини прашки,
говори Пепа от амвона.

 

И Дельо не е прост хайдутин...
сега хайдутин е от класа,
Балкана пее хайдушки песни
с гласа на оня - Магапаса!

 

Камбаната със звън отмерва
смъртта на хилядите живи.
В гора, край огъня играят
опечалени самодиви...

 

Ала трудно ще възкръсне вече...
Трудно се намира лек
за душата на човека,
щом погребал е Човек!

© Емил Стоянов Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Спряло е Времето.
    И стрелките не могат да те докоснат.
    Някакво Сътворение чака да се роди
    от конски косъм.
    Мъдростта на Живота
    първо посява амебите.
    Да си щъркел съдба ли е или жребий?
  • Да, много добре казано безвремие.
    Много харесах!
  • "Камбаната със звън отмерва
    смъртта на хилядите живи."
    Страшно...и истинно...
    Много силна творба!
  • Голяма пародия на сегашното време. Живот на нови "морални" ценности. Всъщност ако не беше истина щеше да е смешно.
    Много сериозна тема. Хареса ми, Емо!
Предложения
: ??:??