Безвремие
БЕЗВРЕМИЕ
Със пръстите докосвам циферблата
на часовник без стрелки
във календара няма дати...
Избягали са всички дни.
Дори на тези във червено,
цикълът им е свършил
и няма празници... и лято
Изчезнали са яко дим!
А гробищата ми приличат
на прясно разорана нива,
и хора - не! - а кръстовете тичат
далече горе по баира.
Изстрадали лица се женят,
родилки раждат живи-мъртви,
воали черни се ветреят,
над църквата умира щъркел!
А попа бръсне си брадата,
заплюва просяка в лицето,
евреина от кръста плаче,
клисарят слага си въжето!
Люлее се със сила страшна
една девойка на пилона.
Облечена със сини прашки,
говори Пепа от амвона.
И Дельо не е прост хайдутин...
сега хайдутин е от класа,
Балкана пее хайдушки песни
с гласа на оня - Магапаса!
Камбаната със звън отмерва
смъртта на хилядите живи.
В гора, край огъня играят
опечалени самодиви...
Ала трудно ще възкръсне вече...
Трудно се намира лек
за душата на човека,
щом погребал е Човек!
© Емил Стоянов All rights reserved.
