popolo (Илиян)
214 129
22.12.2005 г., 22:45 ч.

Беззаглавно 

  Поезия
558 0 5
В този наш общ, нерадостен свят,
все пак имам и малка наслада-
да се връщам години назад
и отново да чувам как пада
дъждът.Как цъфтят цветове,
пеперудено впити в липите,
как кървящото наше сърце
е уцелено пак от стрелите;
как метален трамваен откос
се препъва в шума от таксита
и задава метален въпрос
под искрящата страст на липите;
как неделният мил тротоар
сбира стъпките наши бездомни,
как със детска невинност и чар
се усмихвахме двамата-помниш ли?;
как букети крайморска зора
с дъх на лято аз ти подарявах,
как очаквахме първото "да",
колко искащи бяхме тогава...;
как поредният купен билет
бе за рая.И как на перона
те изпращах във осем без пет
и "до скоро" със мъка отронвах;
как от болка и радост щастлив
бутах нашето късче надежда-
един твой романтичен Сизиф,
от комета ударен,изглежда...

Днес шумът на трамвая остана
в тротоарите каменно-пусти.
От гърдите ми-пареща рана-
никнат каменни гъби,не чувства.
И прелитам отново,отново
над тъй късата наша пътека,
за да идваш с картина и слово
и във мен да живееш навеки.

© Илиян Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??