22 дек. 2005 г., 22:45

Беззаглавно

796 0 5
В този наш общ, нерадостен свят,
все пак имам и малка наслада-
да се връщам години назад
и отново да чувам как пада
дъждът.Как цъфтят цветове,
пеперудено впити в липите,
как кървящото наше сърце
е уцелено пак от стрелите;
как метален трамваен откос
се препъва в шума от таксита
и задава метален въпрос
под искрящата страст на липите;
как неделният мил тротоар
сбира стъпките наши бездомни,
как със детска невинност и чар
се усмихвахме двамата-помниш ли?;
как букети крайморска зора
с дъх на лято аз ти подарявах,
как очаквахме първото "да",
колко искащи бяхме тогава...;
как поредният купен билет
бе за рая.И как на перона
те изпращах във осем без пет
и "до скоро" със мъка отронвах;
как от болка и радост щастлив
бутах нашето късче надежда-
един твой романтичен Сизиф,
от комета ударен,изглежда...

Днес шумът на трамвая остана
в тротоарите каменно-пусти.
От гърдите ми-пареща рана-
никнат каменни гъби,не чувства.
И прелитам отново,отново
над тъй късата наша пътека,
за да идваш с картина и слово
и във мен да живееш навеки.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Илиян Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...