Dec 22, 2005, 10:45 PM

Беззаглавно

  Poetry
791 0 5
В този наш общ, нерадостен свят,
все пак имам и малка наслада-
да се връщам години назад
и отново да чувам как пада
дъждът.Как цъфтят цветове,
пеперудено впити в липите,
как кървящото наше сърце
е уцелено пак от стрелите;
как метален трамваен откос
се препъва в шума от таксита
и задава метален въпрос
под искрящата страст на липите;
как неделният мил тротоар
сбира стъпките наши бездомни,
как със детска невинност и чар
се усмихвахме двамата-помниш ли?;
как букети крайморска зора
с дъх на лято аз ти подарявах,
как очаквахме първото "да",
колко искащи бяхме тогава...;
как поредният купен билет
бе за рая.И как на перона
те изпращах във осем без пет
и "до скоро" със мъка отронвах;
как от болка и радост щастлив
бутах нашето късче надежда-
един твой романтичен Сизиф,
от комета ударен,изглежда...

Днес шумът на трамвая остана
в тротоарите каменно-пусти.
От гърдите ми-пареща рана-
никнат каменни гъби,не чувства.
И прелитам отново,отново
над тъй късата наша пътека,
за да идваш с картина и слово
и във мен да живееш навеки.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Илиян All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...