mimitenedi (Мария Борисова)
109 161
14.11.2007 г., 16:02 ч.

Беззаглавно 

  Поезия » Философска
496 0 6

Къде самотни, тъжни, неразбрани,

къде щастливи, радостни и ведри -

вървим напред по пътищата свои,

понякога себични, друг път - щедри.

Обичаме и искаме си обич,

обсъждаме, одумват ни и нас.

Най-скритата си същност замаскираме,

изричаме измислици на глас.

Ала не винаги! Понякога омръзва ни,

на мен поне; и в този искрен час

изричам всичко, що у мен стаено е,

свободна съм от себе си и вас.

Простете, ако нещо ви засегнах,

прощавам ви от все сърце и аз,

но искам отсега и за нататък

словата си да казвам все на глас.

Изтича между пръстите ми пясък,

от дланите ми взел е огън жив,

изтича, но за мен това е тласък,

напред вървя, животът е красив!

© Мария Борисова Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??