Беззаглавно
Къде самотни, тъжни, неразбрани,
къде щастливи, радостни и ведри -
вървим напред по пътищата свои,
понякога себични, друг път - щедри.
Обичаме и искаме си обич,
обсъждаме, одумват ни и нас.
Най-скритата си същност замаскираме,
изричаме измислици на глас.
Ала не винаги! Понякога омръзва ни,
на мен поне; и в този искрен час
изричам всичко, що у мен стаено е,
свободна съм от себе си и вас.
Простете, ако нещо ви засегнах,
прощавам ви от все сърце и аз,
но искам отсега и за нататък
словата си да казвам все на глас.
Изтича между пръстите ми пясък,
от дланите ми взел е огън жив,
изтича, но за мен това е тласък,
напред вървя, животът е красив!
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Мария Борисова Все права защищены
