26.03.2010 г., 16:49 ч.

Беззаглавното... 

  Поезия » Друга
1480 0 7
В памет на Емо
Лютивото всетишие талазно
пропива дробовете ми със задух.
И само то (от черното) пролазва
и се присмива в моето огледало.
Такава сол под тъмните клепачи
отдавна не е галила лицето.
Очернени, пръстите ми плачат
върху лùста - сгушени в писеца.
А той ме пита:
Колко многоточия
да изсипе шепно след въпроса - ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Лора Димитрова Всички права запазени

Предложения
: ??:??